16.03.2006 г., 20:55

Ако тези стени можеха да говорят

1.5K 0 7

Ако тези стени можеха да говорят,
щеше да знаеш,че отдавна съм мъртва,
че съзнанието ми бе отнето!
Затова съм така уплашена.
Гневът ме заслепява.
Не мога да се контролирам.
Оставена съм тук сама със себе си,
завързана с оковите на някаква омраза.
Ако тези стени можеха да говорят,
щеше да знаеш за моите страхове,
за всички онези нощи,в които виках за помощ,
за всички мои проронени сълзи...
Щеше да знаеш за демоните,които ме
посещават късно вечер.
Щеше да се опиташ да ми помогнеш,
да ме поддържаш жива...
Само ако тези изоставени,пусти стени
можеха да говорят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...