Ако вляза в твоя свят...
Измислил си си собствен свят...
Навярно по-добър от моя.
Във него чувстваш се богат,
но аз едва ли ще се чувствам своя...
Пристъпвам бавно... страх ме е от теб.
Или от себе си - във твоето съзнание...
Вървя след теб, а ти отпред...
Защо го правя!? Нямам оправдание.
Води ме! Аз ще стъпвам бавно...
Не се обръщай, може да изчезна.
А може би така ще бъде правилно...
Светът е твой. Аз нямам място в него.
Но щом ме пускаш... влизам, тихо стъпвам...
С невярващи ръце ще се прекръстя.
Ала, намеря ли си свойто кътче вътре,
светът ти вече няма да е същият...
