Ако заспиш във моята прегръдка,
ще те залюлея като тихичка вълна
и с изпусната от здрача тръпка,
дневната ти риза ще сваля.
Ще те вдишам със безсънни устни,
ще посипя по плътта жаравен дъх
и с сатена, свит в горещите ми пръсти,
върху огъня избухнал ще извия гръб.
Погледът ти, потъмнял от страстно вино,
ще крещи дълбоко в мене - пак и пак,
докато в прегръдката ти мирно
вихъра свлека със изтощена страст...
© Галина Пенкова All rights reserved.