Ако знаех само...
Непрестанно всеки
миг копнея
за онзи ден,
сякаш така далечен,
дори нереален,
в който очите ти
ще зърна...
може би и ще
те прегърна...
За тебе, непознати,
аз мечтая,
тебе чакам
и желая.
Но кога?...
Колко ли още ще чакам?
Колко още безсънни нощи
в мислите си аз ще те рисувам?
И ще те сънувам,
но без лице,
ще усещам нежно
твоите ръце,
но без да ме докосват те...
Да, бих чакала
дни и нощи,
месеци наред,
ако знаех само,
че наистина
ще дойде този ден...
© Анна Адамова All rights reserved.
