Тихо скърца перото на Зимата,
пише стихове с дъх от кристали
и светлеят в прозорците римите,
от дантелен обков натежали.
По кого ли душа е изгубила?
И какво иска в стих да му каже?
Закодирала фино е думите
в акрощрихите на вернисажа.
Виж ти! Летният зной ù е тръпката!
За страстта му сърцето ù плаче.
Той е принц във двореца на Слънцето,
Пролетта, Есента - зли пазачи. ...