Jan 30, 2013, 3:12 PM

Алчност 

  Poetry » Phylosophy
381 0 0

Алчността ти те погуби, завладя безцеремонно душата ти!

Недей, радвай се на това, което имаш! - КАЗАХ ТИ!

Ти се обърна с празен поглед и нагла усмивка ми каза:

- Какво имам аз? Всичко, което имам е гняв и омраза!!!

- Не ме ли обичаш? Нали бях твоето момиче? - попитах.

- Ха излъгах те и ти знаеш какво пред теб предпочитах..!

- Сега слушай ме внимателно какво ще ти кажа..!

Бях добро момче, имах мечти, борех се да се докажа.

Мечтаех за коли и вила на два етажа,

че мога да се справя честно исках да покажа,

кажи ми, има ли смисъл от всичко това днес,

щом няк′ви бандити карат чисто нов мерцедес,

а аз бачкам на 3 места под всякакъв стрес?

Просто това е положението и друг избор няма!

Сега съм сам пред всички и болката ми е голяма!

Аз не мога повече да бъда беден, разбери ме,

има само един път и моля те - Примири се!

Ще продам душата си на Дявола жесток.

Нека той помогне ми, щом не ми помогна БОГ.

© Ангелина Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??