Със цвета на алпийски лазур
две очи ме погалиха нежно.
"Няма никакъв видим кусур"-
мисъл мина през мене небрежно.
И седиш си на тъпия стол,
а на ме ми прескача сърцето.
Пийваш смелост чрез вид алкохол
и ме каниш при теб в сепарето.
Над града със герои безчет
може много звезди да са светели...
Опаковани в чалга сюжет -
тази нощ не ни трябват свидетели...