Амин!
Пак пред храма съм изправен,
на колене пред икона свята,
пак на Господ давам вяра
и се моля за душата.
Не душата моя е в опасност,
твоята е за изцеление,
знам – изяжда те отвътре
и се моля за спасение:
"Тя е клета и добра,
в нея расне моят син,
благослови я пред Отца!
Господи, помилвай я! Амин!"
Моля те през сълзи, Боже,
моля те в сетния ѝ час,
не осъждай на печал и жалост
мойта клета, дяволска съдба."
Падна гръм наблизо в полето,
светна чудната икона,
в миг разцепи се небето
грейна всичко златно в храма.
И възнесе се на трона –
сред слънца и сребърни лъчи,
Господ Бог, Христова майка,
ангели разнасяха: "Амин"!
Господ се изправи бавно
и погледна грешника с очи:
"Синко, ти недей тъгува,
тя ще се спаси!
Аз баща съм ти на тебе, и на всички,
знам, че грешни сте, чеда,
но безгрешните с лъчите чисти
благослов те имат от сите небеса."
"Амин!" се чу и пак в небето
се върнаха светиите велики.
И пак ридае в отчаяние момчето –
да спаси от гибел своята любима.
Мина нощ – ужасна, дълга,
а утрото печален звън донесе,
всички в село бързат вънка
да научат кой в небето се възнесе.
Иво, още Рада младолика
са издъхнали в храма снощи.
На небето ще са лика и прилика...
Господ нека да ги прóсти!
© Мирослав Димов Морис Джордан All rights reserved.
