Feb 23, 2008, 6:33 PM

Амин за Дявола... Преди задушница!

  Poetry » Other
1.2K 0 21
 

Никой не го усеща

как точно

в шест,

може би в пет

на разсъмване,

всеки ден облича

черно-бялата риза,

недоспалата...

И носи просфора

в олтара.

Как мирише на мухъл

този вкиснат

хляб,

който дава за нафора.

Мирише...

Мирише на гнило.

Взетата по тъмни

доби

мая от душата

на чуждите вопли.

Опява  чуждо умряло.

Все сутрин.

В шест,

може би в пет -

часът  всъщност няма

значение...

Но на разсъмване,

когато небесата

благословят росата

за миро.

Миро са капките,

които с мръсни цървули

гази...

А после без срам вдига

ръце към небето -

да го покрие бялото.

И отровата му мирише

на мухъл.

Усеща се.

От разстояние...

Затова силните -

онези песове лешояди,

знаят...

Как дяволът-върколак

прави не със своя,

с чужда пита помен

и как я подава

с подсладено  коливо...

Амин на душата му!

Без свещ.

Без

пламък... Но

точно в пет...

Почти в шест

на разсъмване.

Малко преди задушница.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за милите думи!
    Боже...Станала съм на 14гТинейджър казваш,Майче...
    Де да знаех...Нямаше да пускам днешното стихо"
    Обичам ви!
  • Страхотно!!!Много образно и силно,поздравявам те.Харесва ми и идеята и изпълнението.

    Мирише на гнило.
    Взетата по тъмни
    доби
    мая от душата
    на чуждите вопли.
  • Рядка Рождена Дата - Рядък Талант!!!
    Честит Рожден ден и за Много Години, мила Веси!!!!
  • ей, че ти завиждам за пусти 14-ти РД, Весе
    щастие и късмет!
  • !!!
    Без коментар!

    Честит Рожден Ден, Веси!
    Бъди жива и здрава!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...