Аморе
Не чаках цяла вечност да те срещна.
Достигнала в живота си предела,
със чувството, че сигурно съм грешна
живеех, самотата си приела.
Намери ме на принципа случаен,
със сляпото доверие в късмета.
С какво заинтригува ме – не зная,
но факт е, че сърцето ми прие те.
А ти си хубав. Ти си много хубав.
Очите ти са дъно океанно.
Заклеха ме във тебе да се влюбя,
поглъщайки ме с обич бавно, бавно...
Забравих за изплуване нагоре.
Потънах в дълбините ти зелени.
А чувството магично е. Аморе.
И най-красиво – че се влюби в мене.
© Мая Попова All rights reserved.
