Feb 26, 2010, 12:23 AM

AмритA 

  Poetry » Love
463 0 3

Обичай ме, но бавно ме обичай,

по малко се разкривай,

от вятър по-нежна бъди,

от дъжд по-проливна,

от дъгата по-цветна,

от виното по-млада,

по-весела от славей,

по-вярна от брата.

Имаме време достатъчно

да бъдем сговорни и щастливи.

Щедро, но бавно ме обичай,

по-бавно се раздавай,

от цветето по-истинска бъди,

от водопад по-мощна,

от слънчеви лъчи по–ярка

по–женствена от Венера красива,

по–мъдра от совата нощна,

и… винаги си остани щастлива...


"Човекът всякога е верен на нещо извън ползата си." Кан Аспарух

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съмнявате ли се, че лирическият ще обикне и двете , особено едната, като знам как гори и въздуха обича...
    в часа,
    когато луната
    сянка... намята.

    http://www.youtube.com/watch?v=2__uEjxCbW4&feature=related
  • Да те обичам бавно, но как? Не понася метеорът бавното летене, слаби страсти, плаха обич и бавно горене!
    Наистина страхотно! Бавно, бавно, а едва те удържа!
  • Страхотно е!
Random works
: ??:??