Аnamnesis morbi

Poetry

1.2K 0 12

Той е смешен, спокоен човек

и колекционира марки.

Тя му носи надвечер елек,

лично плетен и с пъстри шарки.

Той обича да пие кафе

и да ù посвещава стихове.

Тя очите му - блед къс море -

най-обича да гали тихо.

Те и двамата са с очила -

той дори има няколко чифта.

Тя навремето, казват, била

хубавицата на випуска.

Той веднъж ù занесъл стих.

Тя, смутена, листа поела.

Влез - му казала - и седни.

После той я завел на село.

Той е смешен, спокоен човек,

всяка вечер по марка залепя.

Тя е с него почти четвърт век.

Те и двамата

са слепи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

finaltouch (Георги Ванчев)

Много нежно и простичко - каквото е ежедневието на обикновения човек! Но с какъв изненадващ, смазващ финал! Колко от зрящите го могат това?

2012-03-26T10:05:52+03:00
petkonpet (Петър Петров)

Да, така е. Всяка вечер, със залепването на една марка, намаляваме с по един ден отредените ни от "колекцията на живота" дни. Щастливи са тези, които не го вършат сами !

2012-01-27T11:01:44+02:00
sani-ti (Таня Иванова)

нежно и докосващо!
поздрав!

2012-01-26T15:55:54+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Слепи за външния свят, нали?
Невероятно усещане!

"Той веднъж ù занесъл стих.
Тя, смутена, листа поела.
Влез - му казала - и седни.
После той я завел на село."

2012-01-19T16:45:57+02:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2012-01-13T21:16:11+02:00