13.01.2012 г., 13:40

Аnamnesis morbi

1.2K 0 12

Той е смешен, спокоен човек

и колекционира марки.

Тя му носи надвечер елек,

лично плетен и с пъстри шарки.

Той обича да пие кафе

и да ù посвещава стихове.

Тя  очите му -  блед къс море -

най-обича да гали тихо.

 

Те и двамата са с очила -

той дори има няколко чифта.

Тя навремето, казват, била

хубавицата на випуска.

Той веднъж ù занесъл стих.

Тя, смутена, листа поела.

Влез - му казала - и седни.

После той я завел на село.

 

Той е смешен, спокоен човек,

всяка вечер по марка залепя.

Тя е с него почти четвърт век.

Те и двамата

са слепи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много нежно и простичко - каквото е ежедневието на обикновения човек! Но с какъв изненадващ, смазващ финал! Колко от зрящите го могат това?
  • Да, така е. Всяка вечер, със залепването на една марка, намаляваме с по един ден отредените ни от "колекцията на живота" дни. Щастливи са тези, които не го вършат сами !
  • нежно и докосващо!
    поздрав!
  • Слепи за външния свят, нали?
    Невероятно усещане!

    "Той веднъж ù занесъл стих.
    Тя, смутена, листа поела.
    Влез - му казала - и седни.
    После той я завел на село."

  • Харесах!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...