Ангел без криле
В звездната нощ той се лута,
из лудия град, из земята,
за която сърцето е чуждо,
а душата умира в сиво.
Крачи той, а умората иде,
из безлунния свят на мечтите,
тъй разбити, убити от края,
който иде, не пита сърцето.
И крилете откъсна небето,
прати той грехове да разбива,
като лъч светлина срещу облак,
да раздира в хората злото.
Тихо свети, невъзможно това,
тъжна пее, а доброто го няма,
даже скрито дълбоко в сърцето,
вече не умира без писък.
Ангел паднал, неволя от време,
спомен седнал, пред нечий одър,
в който бавно умира сърцето,
а очите затварят се бавно.
Но отминава това ангел паднал,
с тъжен поглед приветства душата,
и в прах се облива и диша,
тежко стъпва из хорската есен...© Иван Русланов All rights reserved.
