aivun1991 (Иван Русланов)
49 197
27 июл. 2008 г., 23:22

Ангел без криле 

  Поэзия
632 0 3
 

В звездната нощ той се лута,

из лудия град, из земята,

за която сърцето е чуждо,

а душата  умира в сиво.

 

 

Крачи той, а умората иде,

из безлунния свят на мечтите,

тъй разбити, убити от края,

който иде, не пита сърцето.

 

 

И крилете откъсна небето,

прати той грехове да разбива,

като лъч светлина срещу облак,

да раздира в хората злото.

 

 

Тихо свети, невъзможно това,

тъжна пее, а доброто го няма,

даже скрито дълбоко в сърцето,

вече не  умира без писък.

 

 

Ангел паднал, неволя от време,

спомен седнал, пред нечий одър,

в който бавно умира сърцето,

а очите затварят се бавно.

 

 

Но отминава това ангел паднал,

с тъжен поглед приветства душата,

и в прах се облива и диша,

тежко стъпва из хорската есен...

© Иван Русланов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??