diva (Диди)
4 15
Jun 10, 2006, 6:20 PM

Ангел от Рая 

  Poetry
691 0 6

Гледам морето тъжна, сломена,

как вълните удрят скалистия бряг

и мисли във мен бушуват раздвоени:

какво съм аз? Коя съм? Как?

 

 

Какво съм аз? Ангел от рая?

Със прекършени от завист криле.

Коя съм аз? Жена от безкрая,

събрала Вселената в своите ръце?

 

 

Прийждат  хиляди въпроси,

а отговорите не знам къде са,

дали отплували са със вълните морски

или разбили се в скалите на парчета.

 

 

Звездите пак са заблестели

като малки бисери в ноща,

Луната - тях приятел верен,

ги къпе в чудна светлина.

 

 

За миг загледах се и, ето,

падна в мрак една -

усмихвам се и чак сега разбирам:

ЖЕНА СЪМ И СЪМ ГОРДА ОТ  ТОВА!!! 

 

 

 

10.06.2006 г.

© Диди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??