Ангел от Рая
Гледам морето тъжна, сломена,
как вълните удрят скалистия бряг
и мисли във мен бушуват раздвоени:
какво съм аз? Коя съм? Как?
Какво съм аз? Ангел от рая?
Със прекършени от завист криле.
Коя съм аз? Жена от безкрая,
събрала Вселената в своите ръце?
Прийждат хиляди въпроси,
а отговорите не знам къде са,
дали отплували са със вълните морски
или разбили се в скалите на парчета.
Звездите пак са заблестели
като малки бисери в ноща,
Луната - тях приятел верен,
ги къпе в чудна светлина.
За миг загледах се и, ето,
падна в мрак една -
усмихвам се и чак сега разбирам:
ЖЕНА СЪМ И СЪМ ГОРДА ОТ ТОВА!!!
10.06.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Всички права запазени
