Aug 14, 2007, 9:35 AM

Ангелът

  Poetry
1.1K 0 4
Кънтяща тишиина се блъска във стените,
впива злобния си вой в кървящото сърце,
разкъсва дрипите на сънищата и мечтите,
отскубнала на ангела последното перце.

И алената кръв във сълзите прозира,
съшиваща покров на все по-черната душа.
Последната звезда във утрото умира
и ангелът изгуби се сред страшната война.

Но никой нищо няма пак да види.
Дъждът изтрива всички стенещи следи,
когато чашите горчиви са изпити
и камъкът надгробен тихичко мълчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...