Ангелът
Мрачна зала със сребърен трон,
на него седи Ангел прекрасен във скъпи одежди,
младеж сладкогласен,
раздаващ надежди.
Лицето му е печално и сурово, но за песни и веселие винаги готово.
Пазител на тайни незнайни, на мъдрост превелика,
от самия Бог на земята извикан, радост за да посее.
Пред него светът немее.
Очите му - две дълбоки сини езера, оглеждат ширналата се отдолу страна.
През пода прозрачен на залата кристална.
Сега там долу е пролет идеална,
с цъфнали цветя и дървета, потоци звънливи,
от Господ създадени, сърни игриви.
Хората се радват на чудната природа,
душите им успокоени поемат прелестта на хиляди недокоснати цветя.
Ангелът с усмивка на уста слезе при тях, но без да предизвика страх.
© Ниара Норууд All rights reserved.
