Ангелът

Oct 23, 2007, 9:17 AM

Poetry

811 0 3

Мрачна зала със сребърен трон,

на него седи Ангел прекрасен във скъпи одежди,

младеж сладкогласен,

раздаващ надежди.

Лицето му е печално и сурово, но за песни и веселие винаги готово.

Пазител на тайни незнайни, на мъдрост превелика,

от самия Бог на земята извикан, радост за да посее.

Пред него светът немее.

Очите му - две дълбоки сини езера, оглеждат ширналата се отдолу страна.

През пода прозрачен на залата кристална.

Сега там долу е пролет идеална,

с цъфнали цветя и дървета, потоци звънливи,

от Господ създадени, сърни игриви.

Хората се радват на чудната природа,

душите им успокоени поемат прелестта на хиляди недокоснати цветя.

Ангелът с усмивка на уста слезе при тях, но без да предизвика страх.

Please sign in with your account so you can comment and vote.