23.10.2007 г., 9:17 ч.

Ангелът 

  Поезия
963 0 3
 

Мрачна зала със сребърен трон,

на него седи Ангел прекрасен във скъпи одежди,

младеж сладкогласен,

раздаващ надежди.


Лицето му е печално и сурово, но за песни и веселие винаги готово.

Пазител на тайни незнайни, на мъдрост превелика,

от самия Бог на земята извикан, радост за да посее.

Пред него светът немее.


Очите му - две дълбоки сини езера, оглеждат ширналата се отдолу страна.

През пода прозрачен на залата кристална.

Сега там долу е пролет идеална,

с цъфнали цветя и дървета, потоци звънливи,

от Господ създадени, сърни игриви.


Хората се радват на чудната природа,

душите им успокоени поемат прелестта на хиляди недокоснати цветя.

Ангелът с усмивка на уста слезе при тях, но без да предизвика страх.


© Ниара Норууд Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??