Sep 25, 2008, 5:54 PM

Ангелът без крила

  Poetry
991 0 1

Ангелът без крила

 

Луната свети с ясна светлина.
Като спътник на нощта
върви ангелът без крила.
Ангелът, дарил ми любовта…
Ангелът с кристална душа
и дяволски красива усмивка.
Леден дъжд се лее 
в този момент над света.
Ангелът сякаш иска да се скрие от реалността.
Очите му са мокри,
изморени от сълзи.
Погледът му е тъжен,
сърцето - кърви.
Нахлуват в мислите му спомени
за едни прекрасни зелени очи
и златно-руси коси.
Спомени за сладки целувки
и обещания, давани
под нощните звезди.
Но това свърши…
Нея я няма вече…
Смъртта на вечна самота го обрече.
Отне му любовта.
Наказа го
без нея да живее на света.
Сега той трябваше да
изтърпи мъка и тъга,
непознати нему досега.
Сега той щеше да плаче в нощта
и за прошка да моли любовта.
Въпреки мрака
горещите му сълзи 
се различават под дъжда.
Кръвта му бушува.
В ума му отново е тя…
Сега е негов ред
да плаче с кървави сълзи,
да крещи и да се моли
всичко просто да свърши;
да си върне любовта,
която сам погуби.
Не му бе позволено да се влюби,
но сърцето му
 диктува други правила…
Защото той е 
ангелът без крила…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едно Момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...