Кой ще ги помни след време
твоите стихове?
Твоите мисли и чувства?
Представа за щастие?
В общата маса
на толкова други изкуства
ще се загуби
твоето лично участие.
Просто подкрепяш
(даже и с крайните примери)
- не по-различен
от толкова други страдалци
всеки живот е.
А стъпките ти в пустнята
миг след смъртта ти
ще бъдат зарити от вятъра.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
