Антилюбов

Да лея ли сълзи аз всяка вечер,
че ти отрече моята любов !
И моя клон като палач отсече...
Обърна гръб на моя нежен зов!

Ти стана антипод на мойте чувства
и сянката на моята любов...
Съдба е любовта, а не изкуство.
Не търсене на дивеча при лов.

Не знам защо си тръгнала припряно?!
Защо ме нараняваш с твоя чар...
Навярно търсиш нещо неживяно...
А не защото си с сърце на звяр…

Със сълзите си няма да те върна...
Ний не можехме да  родим любов!
Аз мъката си няма да прегърна!...
За милостта ти аз не съм готов!

Не знам защо ти любовта отсече -
и стана неродената любов!…
Не искай сълзите ми всяка вечер…
Та ти си моята антилюбов!