Oct 15, 2006, 12:51 PM

АНТИПОДИ

  Poetry
1.3K 0 23

АНТИПОДИ


За да усетим

красотата на деня,

нощта редовно

се завръща.

Килията

условно

ни е нужна,

да се зарадваме

на синия простор.

Не бихме оценили

луксозната,

голяма къща

и в нея щяхме ли

да сме щастливи,

ако поне веднъж

не сме преминали

през прага

на коптор?!

И дяволите в нас

са ни потребни,

с отровните си,

пъклени жила,

да не забравяме,

че ние сме родени -

в действителност -

със ангелски

крила.


2006 г.

Добрич 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...