Oct 15, 2006, 12:51 PM

АНТИПОДИ

  Poetry
1.3K 0 23

АНТИПОДИ


За да усетим

красотата на деня,

нощта редовно

се завръща.

Килията

условно

ни е нужна,

да се зарадваме

на синия простор.

Не бихме оценили

луксозната,

голяма къща

и в нея щяхме ли

да сме щастливи,

ако поне веднъж

не сме преминали

през прага

на коптор?!

И дяволите в нас

са ни потребни,

с отровните си,

пъклени жила,

да не забравяме,

че ние сме родени -

в действителност -

със ангелски

крила.


2006 г.

Добрич 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...