15 oct 2006, 12:51

АНТИПОДИ

  Poesía
1.3K 0 23

АНТИПОДИ


За да усетим

красотата на деня,

нощта редовно

се завръща.

Килията

условно

ни е нужна,

да се зарадваме

на синия простор.

Не бихме оценили

луксозната,

голяма къща

и в нея щяхме ли

да сме щастливи,

ако поне веднъж

не сме преминали

през прага

на коптор?!

И дяволите в нас

са ни потребни,

с отровните си,

пъклени жила,

да не забравяме,

че ние сме родени -

в действителност -

със ангелски

крила.


2006 г.

Добрич 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....