NikitaYan (Анин)
51 310
Jul 22, 2009, 9:58 PM

Апокалипсис 

  Poetry » Civilian
777 1 4

Апокалипсис

 

Безлични,

безпарични,

озъбени,

смешни

и срашни хора

преминават.

Не се поглеждат.

Не си говорят.

Не поздравяват,

но се мразят.

 

Тази смачкана,

самотна,

оскотяла,

свирепа

сган

прави деца.

 

Отритнати,

оставени,

апатични,

агресивни,

безжалостни,

свирепи.

 

Те вървят на глутници

жадни за екстаз, за мъст.

Не познават себе си.

Никой не иска да ги познава.

Нищо не търсят и никого конкретно,

но отлично надушват страха

и нападат -

слабия,

беззащитния,

падналия.

Забавляват се.

Не изпиват вина.

Просто инстинкти.

 

Ако риташ редовно едно малко куче,

когато порасне и то ще хапе всичко, което има крака.

 

Щял да настъпи апокалипсис,

потоп,

земетръс,

взрив на луни.

Апокалипсисът е

отдавна -

в душата.

© Анин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тома, благодаря за откровенния коментар. Точно такива искам и харесвам.
  • Харесва ми замахът. Гледната точка също доста съвпада с моята.
    Не ме кефи, че финалът е толкова бувален. Можеше да бъде по-поетично вмъкнат.
  • Реалността в стихове.
    Браво!Много истинско и живо.
  • Апокалипсисът е
    отдавна -
    в душата.

    Отдавна е там!
Random works
: ??:??