22.07.2009 г., 21:58

Апокалипсис

1.2K 1 4

Апокалипсис

 

Безлични,

безпарични,

озъбени,

смешни

и срашни хора

преминават.

Не се поглеждат.

Не си говорят.

Не поздравяват,

но се мразят.

 

Тази смачкана,

самотна,

оскотяла,

свирепа

сган

прави деца.

 

Отритнати,

оставени,

апатични,

агресивни,

безжалостни,

свирепи.

 

Те вървят на глутници

жадни за екстаз, за мъст.

Не познават себе си.

Никой не иска да ги познава.

Нищо не търсят и никого конкретно,

но отлично надушват страха

и нападат -

слабия,

беззащитния,

падналия.

Забавляват се.

Не изпиват вина.

Просто инстинкти.

 

Ако риташ редовно едно малко куче,

когато порасне и то ще хапе всичко, което има крака.

 

Щял да настъпи апокалипсис,

потоп,

земетръс,

взрив на луни.

Апокалипсисът е

отдавна -

в душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тома, благодаря за откровенния коментар. Точно такива искам и харесвам.
  • Харесва ми замахът. Гледната точка също доста съвпада с моята.
    Не ме кефи, че финалът е толкова бувален. Можеше да бъде по-поетично вмъкнат.
  • Реалността в стихове.
    Браво!Много истинско и живо.
  • Апокалипсисът е
    отдавна -
    в душата.

    Отдавна е там!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....