Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
Oct 2, 2009, 11:13 AM

Апокалипсис 

  Poetry » Other
5.0 (1)
594 0 2
Един замръзнал спомен за поема,
студени думи, черни като смърт,
Човек! Привикнал все да го превземат,
попаднал във безкраен водовърт.
Заровени мечти, покрити с мантии,
над тях звънчене - хлъзгавият плуг -
прибиращо звездите като в чанта,
небето беше черно като скръб.
Чаршафи - вместо нивите със зърно,
сирени - вместо сам човешки звук,
каруци - потрошени и обърнати,
разхвърляни по глинения път. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
  • АнгелинаМихайлова (Ангелина Михайлова) Слънчева обич
    Слънчева обич
  • ayylmao1234 (Немо Стилтскин) The Birth of Father Time
    I was a man before I lost it all I ran and sang and danced, The die, however, as I recall Made of bl...
  • Maystora (Калоян Стоянов) Cloudy Dream
    A cloudy day that feels so sleepy, A dream of beauty and unending love The sun is gone, the sky is w...
  • Burns Deep
    Once the deepest we'd seen was the grave then we became brave; went into the unknown; the colder it ...

More works »