Във пъстрата фуния на април
събирам аромати, багри, звуци
и вятърът от Юг ми става мил,
канон ми пеят весели капчуци.
Трева, разрошила перчем зелен,
ме мами да нагазя с боси стъпки.
Цветя навсякъде около мен
застилат пътя ми със цветни кръпки.
А ярко, тюркоазено небе
подобно на платно очаква четка.
И нищо в тоя миг не е
по-хубаво от тая чудна гледка.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
толкова свежи...