Във пъстрата фуния на април
събирам аромати, багри, звуци
и вятърът от Юг ми става мил,
канон ми пеят весели капчуци.
Трева, разрошила перчем зелен,
ме мами да нагазя с боси стъпки.
Цветя навсякъде около мен
застилат пътя ми със цветни кръпки.
А ярко, тюркоазено небе
подобно на платно очаква четка.
И нищо в тоя миг не е
по-хубаво от тая чудна гледка.
© Нина Чилиянска All rights reserved.