Във пъстрата фуния на април
събирам аромати, багри, звуци
и вятърът от Юг ми става мил,
канон ми пеят весели капчуци.
Трева, разрошила перчем зелен,
ме мами да нагазя с боси стъпки.
Цветя навсякъде около мен
застилат пътя ми със цветни кръпки.
А ярко, тюркоазено небе
подобно на платно очаква четка.
И нищо в тоя миг не е
по-хубаво от тая чудна гледка.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
толкова свежи...