Арената на живота.
Животът е вековна каменна, сива арена,
напоена с тонове невинно пролята кръв.
Пропукани, покрити с мъх стените й стенат
и легенди страшни безмълвно шептят.
Отекват предсмъртни викове на гладоатори.
Човекът е убивал, за да не бъде убит.
Още звънтят доспехите тежки, метални,
в които бедните са загивали... като светци.
Стъпалата на трибуните, полусъборени,
помнят и пазят мириса на пот и парфюм.
Вятърът разнася по света тъжните спомени,
а снегът ги покрива, спокойни да спят.
Арената е с други гладиатори в наши дни
и от трибуните пак лъха на пот и парфюм.
Човекът убива не само за да не бъде убит.
Парите и властта ограбават неговият ум!
... И все още хиляди Хора умират...
....като светци....
26 януари 2007 година.
Холандия.
© Пепа Деличева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е стихотворението ти; поразява с мащабността на мисленето; но може да се поспори по извода: че човекът убива, за да не бъде убит. Де да беше така! Той често е убивал, защото просто е убиец!
Прочетох го от препратката от колажа ти.Колажът е много хубав, фантастично просто!
ПоправИ само думичката "гладоатори" в началото на втория куплет. -
!!!
Много силно! Така е - Животът е арена, на която всички хора са бойци; силен е онзи, който поваля, но по-силен е този, който се изправя!
Искрени поздрави! -
Така е Пепа, така е...
!!! -
Поздрав!
Така е за съжаление,но стиха ти е много хубав! -
Умират... в името на светците след тях...
-
Уви, така е!!! Много си права, Пепи!!! Поздрави!!!
-
Жалко, но е истина!
Поздрави, Пепи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Защо ли си мисля, че по-скоро в главите на тия юнаци, а често сигурно на устата им е била някоя сочна дума, споменаваща "мамата" и "их, как ма прецака изрода"!