26.01.2007 г., 17:09

Арената на живота.

951 0 8

 

Животът е вековна каменна, сива арена,

напоена с тонове невинно пролята кръв.

Пропукани, покрити с мъх стените й стенат

и легенди страшни безмълвно шептят.


Отекват предсмъртни викове на гладоатори.

Човекът е убивал, за да не бъде убит.

Още звънтят доспехите тежки, метални,

в които бедните са загивали... като светци.


Стъпалата на трибуните, полусъборени,

помнят и пазят мириса на пот и парфюм.

Вятърът разнася по света тъжните спомени,

а снегът ги покрива, спокойни да спят.


Арената е с други гладиатори в наши дни

и от трибуните пак лъха на пот и парфюм.

Човекът убива не само за да не бъде убит.

Парите и властта ограбават неговият ум!


... И все още хиляди Хора умират...

                                           ....като светци....


 

26 януари 2007 година.

Холандия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе, може да се спори и относно това, как гладиаторите са "ритали камбаната" - определено, не, като светци. Представяте ли си картината? Умиращ гладиатор си чете молитвата и казва на убиващия го такъв: "Господи! Прости му! Той не знае, какво върши!"
    Защо ли си мисля, че по-скоро в главите на тия юнаци, а често сигурно на устата им е била някоя сочна дума, споменаваща "мамата" и "их, как ма прецака изрода"!
  • Хубаво е стихотворението ти; поразява с мащабността на мисленето; но може да се поспори по извода: че човекът убива, за да не бъде убит. Де да беше така! Той често е убивал, защото просто е убиец!
    Прочетох го от препратката от колажа ти.Колажът е много хубав, фантастично просто!
    ПоправИ само думичката "гладоатори" в началото на втория куплет.
  • !!!
    Много силно! Така е - Животът е арена, на която всички хора са бойци; силен е онзи, който поваля, но по-силен е този, който се изправя!
    Искрени поздрави!
  • Така е Пепа, така е...
    !!!
  • Поздрав!
    Така е за съжаление,но стиха ти е много хубав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...