Не съм светец, без ореол съм на главата,
от най-близките ми далеч съм по акъл.

Света вода напита, омаловажаваща жената,

с ангелско призвание, но съществуващ в пъкъл.
Далеч не ме интересуват хорските пророчества -

искат Бог да стана, заради техните молитви.
Аз съм просто Лорд на сиромашките височества -

нямам нужда от благословии, или от кралски титли.

Аристократ в мизерия да съм,
по-добре като сиромах да си умра.

Желания за мен, създадени насън,
насън се и очаква да спася Света.

Жени интригантстват и се мръщят,
мъчат се душата ми да присвоят.
Курви ли към добро ще ме променят?
Аз съм просто себе си, а те душите си кривят.

Пореден ден, в персонална мелодрама,
страхопочитание към моята особа.
Признания от ням, лирична рана,
души на килограм, с Дявола в спогодба.
Селска сага, занимание за безработни -

душегубци на идеалните характери.
С мъката си съм щастлив, когато сме самотни,
но по–добре с нея, от колкото със Сатани.