Apr 23, 2013, 11:35 AM

Архетип на любовта

  Poetry » Love
660 0 0

Зареден

със смиъл

архетип на вечност...

без умисъл

за самота

и най-обичаната

ласка грешност

не би могла да се сравни с това...!

Ти нямаш равна 

и пред Бога,

аз лея кървава вода

и болката да обясня не мога,

но знам, че в теб е само

любовта...

И ако трябва,

ще поискам

от харема му,

без да се замисля,

най-красивата,

но тя ще бъде

само теорема,

а ти винаги

ще бъдеш аксиомата...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...