Тъй както циганин тавите си продава,
изкуството продавах си и аз.
Но циганската участ е такава,
а моето е някаква си страст...
Те правиха тави, аз сбирах думи
за всеки благ мехлем, за всеки цяр,
които струваха формални суми
и бяха моят скромничък товар.
Във мислите си дрипав, разпокъсан,
измъчвах своя вътрешен Христос,
упреквах го до болка за труда си -
създаден от доброто крехък мост. ...