АСОЦИАТИВНО
Тъй както циганин тавите си продава,
изкуството продавах си и аз.
Но циганската участ е такава,
а моето е някаква си страст...
Те правиха тави, аз сбирах думи
за всеки благ мехлем, за всеки цяр,
които струваха формални суми
и бяха моят скромничък товар.
Във мислите си дрипав, разпокъсан,
измъчвах своя вътрешен Христос,
упреквах го до болка за труда си -
създаден от доброто крехък мост.
Така по пътищата криви и незрими
аз мъкнех своя труд, но не крещях.
Изкуството ми – то е неценимо
и има нещичко дори за тях –
за циганите, дето преди време
по тоя път са тръгнали със мен.
Тавите непродадени са бреме...
И аз съм като тях неоценен.
Дали е карма или просто сходство?
Въпросът като рана ме боли.
Спестете ми за бога неудобството,
Че слънце грее вън, а в мен вали...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
