valiordanov (Валентин Йорданов)
1799 1467
15.02.2007 г., 9:05 ч.

АСОЦИАТИВНО 

  Поезия
633 0 11

Тъй както циганин тавите си продава,

изкуството продавах си и аз.

Но циганската участ е такава,

а моето е някаква си страст...

Те правиха тави, аз сбирах думи

за всеки благ мехлем, за всеки цяр,

които струваха формални суми

и бяха моят скромничък товар.

Във мислите си дрипав, разпокъсан,

измъчвах своя вътрешен Христос,

упреквах го до болка за труда си -

създаден от доброто крехък мост.

Така по пътищата криви и незрими

аз мъкнех своя труд, но не крещях.

Изкуството ми – то е неценимо

и има нещичко дори за тях –

за циганите, дето преди време

по тоя път са тръгнали със мен.

Тавите непродадени са бреме...

И аз съм като тях неоценен.

Дали е карма или просто сходство?

Въпросът като рана ме боли.

Спестете ми за бога неудобството,

Че слънце грее вън, а в мен вали...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих!
    Поздрав!
  • Няма да ти спестя това, че си ценЕн тук и сега!!!
    Браво!
  • Вальо, на циганите тавите отдавна са в спомените само на хората от нашето и по-голямо поколение. А хубавите стихове ще живеят вечно!
    Поздрави!!!
  • И в мене заваля след твоите думи,
    всъщност при мен често си вали ...
    Неоцени може да са делата ти от суми,
    ала в сърцата оставаш винаги следи.


    Поздрав и усмивка Вальо.
  • Хубаво откровение- изпълено с истина!
    Но изкуството, ще продължава да живее!!!
  • Невероятен си! Ако не се заблуждавам- темата на вчерашния ни разговор си го превърнал в стихотворение! Дори и да греша - пак ти казвам БРАВО!
    Желая ти дъждът в теб да спре и нали знаеш - и на твоята улица ще изгрее все някога слънце!
  • Тавите непродадени са бреме...А да си чувал нещо за това кои са най-добрите музиканти ...Жалко е че са малко хората имащи сетивата да ценят красивото и стойностното...Поздрави за стиха !


  • Бедата е, че живееш в глупава държава, където не се оценява изкуството.
  • "Така по пътищата криви и незрими

    аз мъкнех своя труд, но не крещях.

    Изкуството ми – то е неценимо"
    Творец си, дори когато в теб вали!!!


  • Поздрави, Вальо! Да имаш очи за изкуството, за красивото, и сам да го твориш, е дар!
  • Да, неценимо е изкуството да даряваш душата си, за да правиш света по- красив. Дори и тогава, когато "слънце грее вън, а в мен вали..."
    Благодаря ти за удоволствието денят ми да започне с този твой стих!
Предложения
: ??:??