Отива си Август, нарамил житата
и в слънчогледи облечен се стяга за път.
С крилете на щъркел, помахва ръката,
а морските пръски в очите блестят.
Със щурчова песен в нощта се сбогува
и танцуват светулки под свода небесен.
Морето отново по него тъгува
и отказва да срещне дъждовната есен.
Тихо си тръгва, отива си Август
и някъде чайка след него ще литне.
Раздал е от себе си всичката радост,
ала знае, че с нея пак ще се върне.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
