Отива си Август, нарамил житата
и в слънчогледи облечен се стяга за път.
С крилете на щъркел, помахва ръката,
а морските пръски в очите блестят.
Със щурчова песен в нощта се сбогува
и танцуват светулки под свода небесен.
Морето отново по него тъгува
и отказва да срещне дъждовната есен.
Тихо си тръгва, отива си Август
и някъде чайка след него ще литне.
Раздал е от себе си всичката радост,
ала знае, че с нея пак ще се върне.
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
