Август
Отива си Август, нарамил житата
и в слънчогледи облечен се стяга за път.
С крилете на щъркел, помахва ръката,
а морските пръски в очите блестят.
Със щурчова песен в нощта се сбогува
и танцуват светулки под свода небесен.
Морето отново по него тъгува
и отказва да срещне дъждовната есен.
Тихо си тръгва, отива си Август
и някъде чайка след него ще литне.
Раздал е от себе си всичката радост,
ала знае, че с нея пак ще се върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
