Родих се май, бая отдавна.
В живота ми потръгна с гръм.
Съдбата ми, не бе отрадна.
Но, моя бе - не беше сън.
Живях достойно и почтено.
И непочтено също, май.
Живях във миналото тленно
и в бъдеще живях, без край.
Сега съм тук, за да ви кажа,
това, което до сега
пропуснал бях, да ви разкажа
за миналите си дела.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
