Родих се май, бая отдавна.
В живота ми потръгна с гръм.
Съдбата ми, не бе отрадна.
Но, моя бе - не беше сън.
Живях достойно и почтено.
И непочтено също, май.
Живях във миналото тленно
и в бъдеще живях, без край.
Сега съм тук, за да ви кажа,
това, което до сега
пропуснал бях, да ви разкажа
за миналите си дела.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
