Автограф
от изгнила топола...
Рисувам със пръсти,
със мигли и сън,
със очи...
Есента коленичи дори
пред умрялата пролет
и оплаква я
с тъжно-жълто-дъждовни сълзи
и мъгли.
Нарисувах света
върху есенен лист
от изгнила топола.
Както можах-
Автограф.
И заспах.
До другата пролет
умрях.
© Румяна Славкова All rights reserved.