Aug 1, 2006, 11:44 AM

автопортрет

  Poetry
1.4K 0 5
Ненавиждам очите ти звездни,
свели поглед пред мойте очи.
Ненавиждам косите ти нежни,
вече спрели да бъдат коси.
Ненавиждам ръцете ти гонили
вятъра след твойте мечти,
а сега само изстинали
мигове от предишни лъчи.
Ненавиждам ли? Защо ненавиждам,
мой сън, неслучван, невзет...
Ненавиждам ли? Защо ненавиждам?
Какво точно мразя у теб?

2003г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...