Автопортрет с бяла риза
АВТОПОРТРЕТ С БЯЛА РИЗА
... ден дойде и се изниза, черна, спусна се нощта,
и – надянал бяла риза! – ще си тръгна от света,
погребалните агенции с мен ще са без пукнат лев –
вредом спуснаха кепенци! – щото аз живея с кеф,
сутрин скитам край морето, вечер пиша с тих курсив,
и я карам – общо взето, без да падам в нервен срив,
и, нали съм смешно старче, нощем в стихчета летя,
през тръбичка на глухарче дишам мирис на цветя,
минах пепелни стърнища, през блатата с рядка кал –
и какво натрупах? – нищо! – само скърби и печал,
сякаш светлинка за слепи, там – на хребета висок,
пия обич – с пълни шепи, в шепите на Господ Бог,
ако в някой – ненадеен? – ден си тръгна от света,
ризата ми ще се вее! – в дебрите на Вечността.
© Валери Станков All rights reserved.
