Валери_Станков
1,410 results
ЕВРОПЕЙСКА ЕЛЕГИЯ
... и – уж, съм кротък жител на Европа,
и гордостта ми всеки ден расте,
а моята дъска ще спре да хлопа,
когато спра да мисля въобще. ...
  58 
ЗВЪНЧЕ
С изящната си рокля от коприна,
из листопада – градски развейпрах,
под моя бял прозорец ти премина,
погледна ме за миг – и онемях! – ...
  58 
DON’T WORRY, BE HAPPY
... ти ми написа мъничко писмо,
започваше с don't worry и be happy,
и сякаш че снегът на Адамо
се разтопи във топлите ми шепи, ...
  50 
ЧАКАЛНЯТА
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...
  67 
ДЕВОЙКАТА ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... както си вървях по плажа
във един прекрасен ден,
зърнах – честно да ви кажа,
ах! – девойка с бронзов тен. ...
  78 
ХЛЯБ ОТ ДУМИ
Не ме люля виенско колело.
Животът ми бе истинска пързалка.
В световъртеж между добро и зло
светът и мен по цял ден ме будалка. ...
  72 
РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...
  75 
ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба. ...
  75 
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
Понякога, когато съм на кеф,
при мен тогава просто празно няма –
ще пусна и последния си лев
във шепата на просяка пред храма, ...
  87 
ВЪЗПИТАВАНЕ НА МЪЖ
Жените ме направиха добър.
То не, че и преди не бях добър, де! –
научих се да ходя под чадър
и да не съм разпасан и разгърден. ...
  83 
ВЪЛЧА МОЛИТВА
Цепят просторите чорлави мълнии.
Див – върху покрива дъжд громолѝ.
Зимата слиза по голите хълмове.
Вятърът тръска валма от бодли. ...
  77 
КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
Колко много се мина.
Колко малко остана.
Може би догодина
ще съм вятър в Балкана. ...
  101 
КИЛЕРЪТ НА МАМА
... уютна ми е есента,
и, скрит в килерчето на мама,
открехнал прашните врата,
ѝ виждам жълтата пижама, ...
  63 
КОТЕТО, КОЕТО НЕ ПРЕСЕЧЕ
По-живичко от изгрева карминен,
от кълбовидна мълния пред скок –
едно котаче искаше да мине
шосето край панелния ни блок. ...
  69 
ЕЛА
Падат изгреви мъртвородени.
И подгонени сякаш с камшик,
ветровете работят на смени –
всеки ден. Всеки час. Всеки миг. ...
  86 
МОЕТО РОШАВО ВРАБЧЕ
... защо ли точно мен си набеляза
туй рошавичко есенно врабче? –
със човчица ми чука на перваза,
не дойда ли – ми тропа със краче, ...
  80 
СЕЛФИ С ЕСЕНТА
... капят мъхестите дюли,
чак земята се тресе –
вятър орехите брули
покрай пустото шосе, ...
  81 
ТОВА БЯХ АЗ
... по своя друм животът си минава
и аз – додето още съм отсам,
се питам кой съм в уличната врява? –
и отговора си добре го знам, ...
  67 
НЕОНОВ ДЪЖД
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...
  88 
САМОТНИКЪТ НА СЕДМА МИ ПЕЙКА
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...
  61 
ДВОРЧЕТО НА БАБА
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...
  97 
НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...
  97 
КЪДЕ ИЗЧЕЗНА, МОЕ МОМЧУРЛЯЧЕ?
… когато дъжд в прозорците ми плаче и вятър листопадите върти,
мечтая си да бъда момчурляче! – по бяла ризка, с босички пети,
пак да надяна летните бермуди, през парка с тротинетка да летя! –
и с кепчето да хващам пеперуди! – в най-тихите алеи със цветя, ...
  95 
БЯЛО СТАРЧЕ ВЪВ ВСЕМИРА
Седма пейка. Минус седем.
Бира „Старопрамен“ – кен.
Вятър – северен. И леден.
В крайчеца на моя ден. ...
  65 
ПЪТНИК КЪМ БОГА
… Бог невям ме стори на светулка? – и надежда плаха в мен гори –
цяла нощ из моя сън трептулка! – да се будим сутрин по-добри,
аз да дам на просяка пред храма с Обич своя предпоследен лев,
и да купя най-подир – за мама! – кат панама с чисто нов гергеф, ...
  69 
ВЯТЪР БРУЛНА ТИШИНАТА
... вятър брулна тишината – листопадите отвя,
скитниче без дом и плата, спря в печалните нивя,
вдигна прашна пашпалига върху гърбавия път,
циганин ли сватба вдига татък есенния рът? – ...
  104 
ЗАВРЪЩАНЕ ПРИ МАМА
В стаята със мирис на канела
чепка Мама вълнени валма –
и – додето ми плете фланела,
чака да се върна у дома, ...
  135 
ДОГЛЕДНЍЦА
… дано ми станеш нявга догледнѝца, когато остарея някой ден –
да гушнеш под крилото си на птица старчочето, което дреме в мен,
със чай от шипки, мащерка и риган да ме събуждаш в седем заранта,
несръчен стих от сетната си книга със блага Обич да ти прочета, ...
  118 
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Застанах пред доброто огледало –
огледах се във профил, фас – и в гръб.
И казах си: – Пич, вадиш страшно тяло,
ама си много прост и адски тъп! ...
  104 
ПОПЪТНА ПЕСЕН
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак, ...
  121 
ПОГЛЕД НА ДЕТЕ
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик, ...
  79 
ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...
  73 
ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
  83 
ЧАША СОК ОТ КИВИ
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...
  130 
ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...
  88 
РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! – ...
  105 
ЦИГАНСКО ЛЯТО
... денка си октомврий натовари
и потъна в мировата скръб,
облаци – небесни катунари,
влачат небесата ми на гръб, ...
  90 
ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА
Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –
живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,
събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,
не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили! ...
  66 
ЧЕРНА КУЧКА СЪС СИНИ ОЧИ
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...
  131 
300 000 ПАЛТА
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...
  92 
Random works
: ??:??