Валери_Станков
1,649 results
ЕДНА ДЕВОЙКА С БОРОВА ИГЛИЧКА
... една девойка с борова игличка
или – с ресниците на своя шал,
брадището ми в миг погъделичка,
доде на сянка кротко бях заспал. ...
  50 
ТИХА ПЕСЕН
... понеже подир нас остава пепел, отвеяна далеч нашир и длъж,
във спомена за топлите ми шепи едно перце от птиците задръж? –
и аз не знам какво да ти оставя? – когато си затръгвам от света,
дали да ти накича стръкче здравец с вързунка върху пътните врата, ...
  49 
ПОТПУРИ ОТ СВЕТОВНАТА КЛАСИКА
Понеже вече пийнах три в едно,
а мене три в едното ме нервира,
си пуснах Бах, а сетне и Гуно –
и минах окончателно на бира. ...
  95 
МЯУ!
Навярно в някой следващ мой животец ще ми се случи по-добър живот –
и няма да писукам – тъжно коте! – премръзнало във нечий зимен вход,
все ще ме гушне някоя съседка, и – щом напролет слънце напече,
кълбенцето от тихата ѝ плетка ще си търкалям в нейното стайче, ...
  54 
АВТОБИОГРАФИЯ ЗА РАЯ
... аз всичко преживях на този свят,
не бях богат, ала не станах просяк,
и просякът пред храма бе мой брат –
и Кръста му под бичовете носех, ...
  73 
КУЧЕШКА ДУША
На всичко свикна тя със мен в света –
на бой и студ – душицата ми куча,
днес – видя ли заключени врата,
готов съм тутакси да ги отключа, ...
  63 
УТРИННА МОЛИТВА
... аз ли, Господи, криво се молех, Ти ли, Господи, зле ме разбра? –
исках с птици да литна във полет! – в безпределните Твои недра,
да се хвърлям отново във вихри, из бездънни – до вик! – тишини,
и душата ми – в песен ли, в стих ли, първа струна, във мен да звъни, ...
  112 
МАМА СИ ГОВОРИ С ТЕЛЕВИЗОРА
Мама си говори с телевизора.
Вчерашните вестници чете.
Ако ръсне копър върху чироза,
хапвам си като добро дете. ...
  96 
БОГ СИ НАРАМИ ПЪТНАТА ТОЯГА
... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама, ...
  126 
ДЯВОЛСКА ПЕСЕН
Късно е вече за нови любови,
старите още не съм доживял,
късах вериги и брачни окови –
сякаш животът ми бе карнавал, ...
  114 
ПРОЩАЛНИ РИМИ
... навярно аз съм австралопитек, дошъл на този свят от други ери,
и тати – със моливче "Б-2" мек, записал е в кръщелното "Валерий",
а мама върху топлата си гръд е гушнала телцето ми – да сукна,
със нейното млекце за кой ли път изписвам тихо главната си буква, ...
  101 
НАЙ-ЛУДИТЕ ПОЕТИ
… ще трябва някой ден да посетя във кабинета личния си лекар
с бутилка водка – и с букет цветя, изписани по здравната пътека,
да го попитам: – Докторе, защо, досущ като листо от листопада –
уж с кръвното съм вечно сто на сто, а самолетът почна да ми пада? ...
  130 
РОДИЛНОТО НА СВЕТЛИНАТА
... дали е стон, или е вик? – животът върху стих ме сведе –
записвам всеки следващ миг с надежда – да не е последен,
да се събуждам сутрин чист! – и връз световния мравуняк
над моя смачкан празен лист да изкадим лула тютюнец, ...
  107 
КРАХЪТ НА МЕЧТИТЕ
... отказах се да вярвам в чудеса, зачеркнах ги и в моя римен речник –
че утре всички хорица ще са щастливи, ще се будят по-човечни,
че най-подир държавата ще спре да ни будалка – пет милиона роби,
и аз ще пея цял ден с горно "Ре", че този свят създаде Бог за обич, ...
  117 
ЛЪЖОВНИЦА
... така и не разбрах кога от мене Младостта си тръгна –
красива пролетна дъга, луна, търкулнала се – кръгла,
летящи слънчеви петна в чашлето с водка от меласа,
вечерен шепот на Жена в шезлонг на моята тераса, ...
  97 
ЕДНО ЗАБРАВЕНО ДЕТЕ
... след веселата детска глъч нахълтах в Морската градина,
внезапно като слънчев лъч през мене споменче премина! –
уж, старец, тръгнал към стоте, изкретал своите два века,
видях се пак – добро дете! – развяло ризката си лека, ...
  118 
БОЛКА ОТ ЛЮБОВ
... да си Жена край толкова мъже, е просто повод Господ да те милне –
а аз – нали съм дърто неглиже – несръчните ми длани са безсилни,
протягам към косите ти ръка с надеждата – за миг да те докосна,
"Обичам те!" – готов съм да река, не зная друга думичка по-проста, ...
  99 
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ!
... благодаря ти, Господи, че бях за миг един на този свят със Тебе,
че пих и пях, и плаках, и се смях, и в храма ничком падах за молебен,
че ни за миг не Ти изневерих – бях чист към Теб във всякоя молитва,
че всеки ден душата ми на стих – една красива Райска птица, литва! ...
  134 
ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА
Аз те мисля – широка и бавна река
с брегове, подкосени от бързеи.
Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.
Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека, ...
  135 
ХРАМ ЗА ОБИЧ
... не знам какво да сторя за света, че да се буди малко по-добричък? –
ще взема приказки да му чета – и песни да му пея! – светъл птичък,
да го събуждам рано призори с чай от липа, от мащерка – и риган,
да спре да мисли само за пари! – каквото Бог е дал, това му стига, ...
  111 
БАСТУНЪТ НА ДЯДО ВАЛЕРИ
На този свят мечтите ми са жалки –
Жени и бира! Бира – и тютюн!
И – тъй като съм пълен откачалник,
на шестдесет и девет купих си бастун. ...
  116 
С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
... по острия завой към старостта
засилих си жигулито на двеста –
и – ето, че пред мен се очерта
невидима за никого фиеста! ...
  104 
ДА СИ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ, Е УЖАС
Случайно съм дошъл на този свят.
Случайно някой ден ще си отида.
Приемах всеки жив човек за брат.
Не сещах завист, злоба, ни обида. ...
  144 
ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
За мене Господ е предвидил всичко,
когато ме е викнал на света.
Сега съм застаряващ, смешен чичко.
Бях мил съпруг, благ дядо и баща. ...
  148 
МЕЖДУ АД И РАЙ
... не мога вече сам да се позная, какво се случва с мен, дори не знам? –
със левия си крак съм вече в Рая! – със десния все още съм отсам,
побратим съм със ангелите бели – и пеем си със тях във смесен хор,
в гарсониера – в Райските панели, ме пъхна Господ Бог като в затвор, ...
  151 
ПЕСЕН ЗА МОЕТО МОМИЧЕ
... сънувам вечер роклите ти кротки и шнолата във твоите коси,
в зениците ти двете диви котки! – и Бог пожари в моя сън гаси,
и глезените – с леките сандалки, и блузката ти, опнала платна! –
мъжете сме понякога тъй жалки! – когато видим хубава Жена, ...
  133 
НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНО ЗАВЕЩАНИЕ
... тъй както всеки жив Човек все някога потъва в мрака,
живея – дишам втори век! – но трети няма да дочакам,
ще хлътна – нейде в пустошта на Времето си отлетяло –
детенце бях, бях мъж – баща, и старче с овехтяло тяло, ...
  117 
КЪЩАТА НА ДЯДО
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла. ...
  195 
КОГАТО ГОСПОД БОГ СЕ ВЗИРА В МЕН
... за мъничко дойдох на този свят – и цяла вечност няма да ме има,
Бог ме дари с небесна благодат, по-щедър от Вълшебника с килима! –
живях щастлив с прекрасни две Жени – дървото на живота си разлистих,
и свята челяд то ми съхрани! – облече в стих най-черните ми мисли, ...
  140 
СЕГА СЕ ЧУДЯ КАК ОСТАНАХ ЖИВ
... не знам с финес, със грохот или в ужас аз изживях живота си до днес –
във Храма на Поезията служа – във който кротко Бог ми каза: – Влез!
Запалих свещ – и ничком пред амвона молитвата си тиха промълвих –
и всяка дума бе за мен икона! – безмълвница във моя светъл стих. ...
  153 
ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога ­– за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...
  168 
ДЪРЖАВАТА НА МЪРТВИТЕ ПИЛОТИ
В държавата на мъртвите пилоти,
в която гаснат сетните ми дни,
нас за носа ни водят идиоти! –
към своите сияйни бъднини, ...
  136 
ДЪЖД ОТ КУХАТА ЛЕЙКА
Ще изляза – да чакам дъжда,
ще поседна на Седмата пейка.
И без туй слух се носи в града,
че съм само една куха лейка. ...
  181 
ПЪТЯТ КЪМ РИМ
Франциск, щом дух реши да предаде
и спешно да зареже Ватикана,
и аз накрая – от нема й къде –
си казах – що ли Папа да не стана? ...
  142 
ПОРЪЧВАЙТЕ НАДГРОБНИТЕ ВЕНЦИ
... и тия, дето по-богати са,
от мене по-щастливи ли са, всъщност? –
дали в дъбрави с пролетна роса
понякога във своя сън се връщат, ...
  145 
СПОМЕН ЗА БАЙ СИВАЮШИ
... дюкянчето край Римската стена със вечния албанец Сиваюши
навярно от Балканската война до днес не беше спирало да пуши,
с портретите над старото кюмбе на Ленин, Сталин, Тито и Гагарин,
бай Сиваюши май единствен бе във Варна със кетап за обущарин, ...
  137 
ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж, ...
  198 
ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...
  134 
МЪЖЪТ МИРАЖ
... понеже сръбнах 200 грама водка,
с това поне натрупах трудов стаж,
се смъкнах край морето на разходка –
да ми се радва варненския плаж, ...
  84 
НАВЯРНО В МЕН ЖИВЕЕ НЯКОЙ ДРУГ
... отдавна във казаните с боклук изхвърлих безпогрешното си минало,
навярно в мен живял е някой друг, човече – като паметник застинало,
тогава – мислех си, светът е мой – със Антарктида, пампите и тундрите,
и с моя тъп лирически герой хвърчахме безметежно през секунди ...
  125 
Random works
: ??:??