Валери_Станков
1,607 results
ЕДИН СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
... понякога ужасно ми се иска
да спра за миг случаен минувач –
да пийнем по едно коняче "Плиска",
да изкадим лула тютюн по здрач, ...
  38 
ЕДНА ЛУЛА ТЮТЮН
... когато дядо тръскаше чибука,
облегнат върху кривия перваз,
се учех на прекрасната наука! –
да си кадя тютюнеца и аз. ...
  72 
ПОТАЙНИТЕ ИЗВИВКИ НА ЖЕНИТЕ
... потайните извивки на Жените,
косите им, пристегнати на кок,
като ги зърна, ставам ненаситен! –
през мен минава 200 волта ток, ...
  69 
ВЕЧНИЯТ МИГ ЛЮБОВ
... отиде си – и вятърът след миг
на дипли вейна роклицата твоя,
събрал душа в един прощален вик,
със шапката ти махах на завоя, ...
  99 
ПИСМО ОТ ЕДНА ПЕПЕРУДА
Откакто се разведохме със теб, и дните ми не са тъй вече светли,
живея като пеперуда в кеп – към Нищото летяла с километри,
не иде – нито в нощите ми сън, ни дните вече носят ми утеха,
приличам на един изкъртен пън – годините ми своето си взеха, ...
  86 
УМИРАЩИЯТ ЛЕБЕД
Защо не съм на тридесет и три.
Пък аз какво? На шестдесет и девет.
И се събуждам грохнал призори –
направо съм Умиращият лебед. ...
  108 
НЕВИДИМОТО ОГЛЕДАЛО
... едно потайно огледало във всекиго от нас мълчи,
красиви на душа и тяло – във него вперваме очи,
но – ако по душа сме кофти, то ни зачерква на черта –
и няма сребърни пантофки да ни надене пред света, ...
  75 
ЕДНА ЖЕНА ВЪВ МОЯ СЪН ВЪРВИ
По-бяла от планинското поточе,
по-мека от росистите треви,
една Жена в съня ми непорочен
към мен на пръсти тихичко върви, ...
  99 
ПОСЛЕДНО СОЛО
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
  129 
ПИСМО ДО БОГА
... понявга в електронните си пощи Те моля като свой далечен брат –
живее ми се, Господи, все още! – във Твоя безпределно хубав свят,
под залези, под изгреви да пея – и сутрин да ти паля в храма свещ,
да си ловя сафридеца на кея – в това поне от малък съм си вещ! ...
  123 
ЛЮБОВНА НЕДЕЛЯ
Неделя. Ден за баня. И любов.
И да си легна тихичко на губера.
И да мълча – стар, дървен философ,
пред факта, че в неделя тъй си хубава! – ...
  96 
ЗАКУСКА С БОНБОНИ "ЧЕРНОМОРЕЦ"
... доде открехваш своя бял прозорец
и в твоето стайче надзърта Бог,
аз идвам! – със бонбони "Черноморец",
с три бири, а за теб – кутия сок. ...
  152 
СПОМЕН ЗА МЪЛЧАЩИЯ ЧОВЕК
Забравен в прашния тефтер
случаен телефонен номер,
дали не е на скъп авер? –
за който вече нямам спомен, ...
  112 
МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ИЗГЛАДИ
Тя стопли на жарта една ютия.
Тя ризите ми пръсна с три води.
Тя ми застла постелите – ония,
в които никой друг не се вреди. ...
  127 
СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СБОГОМ
Подуенската гара бе в мъгла.
Машината ни цръкна две кафета.
Една метачка суркаше метла,
сподиряна от тумба циганета. ...
  136 
БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ
Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел –
да съм чист на тяло, дух и мисъл. ...
  99 
КОНЕКРАДЕЦЪТ
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира, ...
  175 
КАК ИСКАМ ДА СИ ИМАМ КОТАРАЧЕ!
Защо си нямам малко котараче, че да ме среща привечер със "Мяу!"
И да ми мърка – щом ми се доплаче, по-силно от вулкана Кракатау.
Да си го храня призори с гранули – добро мезе! – за моето мерло.
И да мечтаем пак да дойде юлий, щом си полегнем в топлото легло. ...
  195 
БЯХ ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ
... дали защото – стар загубеняк, отсвири ме животът на финала,
едва ли ще ме видите във фрак! – със някоя девойка в рокля бяла,
в парижкото предградие Берси за мен не питат знойните старлетки
и се теша с един бонбон "Merci" за всички преживени петилетки, ...
  159 
ПЪРВА СОФИЙСКА ПЕСЕН
Най-сетне – жив! – във три по пладне,
тъй грохнал, пък и неглиже,
изтърсих дъртия си задник
от влакчето на БДЖ. ...
  188 
ЕМПИРИКИ
... през толкова емпирики преминах, че вече се изгърбих от печал,
и зее празна златната ми крина, и хлябът ми – от чер, не стана бял,
мъдреех в низ отхвърлени надежди, вършах химери, глупави мечти,
и моят вехт писателски бележник разпътната ми мисъл приюти! – ...
  199 
ШЕПА ТИХА ЛЮБОВ
... аз навярно красиво старея – благо старче със бяла брада,
даже римната ми логорея си изчезна от мен без следа,
спрях да лея от празно във пусто над безмълвната своя бохча –
то е просто въпрос на изкуство най-загадъчно да си мълча, ...
  177 
ДЕН КАТО ДРУГИТЕ
... денят за мене бе добър,
и свърши върху халба бира,
в дъжда излязох без чадър,
със яке – демоде тревира, ...
  169 
ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, ...
  166 
ИЗПОВЕД ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
... добре, че Господ даде ми очи – да гледам на света със бяла обич,
дори денят ми адски да горчи, да вярвам – идат по-щастливи доби,
с надеждицата в утрешния ден да се събудим трижди по-човечни! –
и да ви гледам – сведло вдъхновен, и да е беден моят римен речник, ...
  158 
МАРШРУТИ
... нали бедняк аз беден си живях, си пътешествах с пръстче по Атласа,
в Перу бях инка, бях в Тибет монах, пих из Русия водка от меласа,
и зеле брах на остров Кергелен, сиртакита въртях на Самотраки,
завивах се с три кожи от елен в Гренландия, че нямах зимно яке, ...
  163 
БАХ ТОЯ ВАЛЕРИЙ!
... ако някъде има живот по-красив и по-смислен от този,
ще си кацна на автопилот с томче стихове, два тома прози,
може някой да ги прочете – да си каже: – Бах тоя Валерий! –
пише, сякаш е старец-дете, минал низ от епохи – и ери, ...
  209 
РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА
По-тиха и от майчина коластра,
по-призивна от бебешко гласче,
безкрайна, всеотдайна и прекрасна! –
реката на забравата тече, ...
  214 
ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...
  209 
ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...
  147 
ЧИК-ЧИ-РИК!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга, ...
  152 
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...
  146 
ПОМНЕТЕ ОТ МЕНЕ КАКВОТО СИ ИСКАТЕ
... и каквото е речено свише от Бога за мен,
ще го мисля из нощи, в които летя из Всемира,
ако Господ реши да ме стори сибирски елен,
ще рева през тайгата и небето над мен ще вибрира, ...
  194 
МЪЖКА СВЯТОСТ
Ние бяхме сериозни мъже.
Ние бяхме мъже с яки плещи.
Не изглеждахме зле – неглиже,
във съня на Жените горещи. ...
  210 
ЧАКАЛНЯТА НА ЖП-ГАРА СОФИЯ
... последният трамвай ще ме изхвърли
на ЖП-гара София в среднощ,
където проститутките кахърни
вървят в комплект и струват две за грош, ...
  169 
БЕЗГЛАГОЛНА ТЕЛЕГРАМА
Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак. ...
  211 
ПОНЯКОГА СТАРЧОЦИТЕ СМЕ ЛУДИ
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...
  167 
ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
... в увисналото ми небе бездомен облак парцалее,
дим от опушено кюмбе ми стелна вятър ненадеен,
уж, беше тъй голям светът, а го обходих само с мисъл,
и днес – загърбил своя път, на къщичка ми замириса – ...
  110 
"ПИРОГОВ” ЗА ВЛЮБЕНИ
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...
  190 
ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...
  132 
Random works
: ??:??