АВТОПОРТРЕТ С КАСКЕТ ПРЕД ХРАМА
... когато нямаш никакви мангизи и няма със какво да купиш хляб,
и сам переш кириливите си ризи, и цял ден мъкнеш железа за скрап,
и съчленяваш градските кашони със три въженца простичък сезал,
и книжици продаваш – за милиони, на пейката във своя тъп квартал,
и в град, цеден от банда идиоти, сам се превръщаш в пълен идиот,
и Фейсбук те намира адски готин! – но дреме му за твоя мил живот,
и тъй щастлив, мигът ти се изплъзва, и – корабокрушенец върху риф! –
речи си, че, додето дишаш въздух, във следващия стих ще бъдеш жив,
седни пред храма, обърни каскета, за всеки слънчев лъч речи „Мерси!” –
щом Господ е събудил в теб Поета, теб вече няма кой да те спаси.