Автопортрет с космическа прашинка
АВТОПОРТРЕТ С КОСМИЧЕСКА ПРАШИНКА
... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,
нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,
в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,
да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег,
в шатра от камилски кожи – или в тъмни пещери,
никой да не ме тревожи с тъпото си: – Дай пари! –
плащах с непомерни лихви всеки стих, сълза и дъх,
в мен поетът да притихне под калпаче горски мъх,
лист над мене да се стелне, благ поток да рохоли,
в тая пустош безпределна всички сме за миг, нали? –
из ламтежа – да сме първи, вече зли сме зверове,
Господ с двете си пъстърви хляба ни дели надве,
уморих се да мечтая в полет все! – нашир и длъж,
бях прашинка от Безкрая във космическия дъжд.
9 януарий 2023 г.
гр. Варна, 5, 45 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
