Аз от тебе съм доста далече.
Ти си в безкрая,
а Аз на земята.
Аз и Ти, не сме вече двама.
Ти си сред звездите,
а Аз сред цветята.
Аз и Ти сме вече различни.
Ти вече си Вечност.
А Аз все още мираж.
Ти вече танцуваш с дъгата,
а Аз на Земята със валса на Вятъра.
© Румяна Маринова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
