Аз и ти
Аз съм нежният вятър, който лицето ти галеше
и искрата, която в сърцето ти огъня палеше,
твоята слънчева пролет и щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът, който с мечти ме зовеше
и крилата, с които духът ми волен летеше.
В сърцето твое вселена от обич откривах
и жива вода от усмивката нежна отпивах.
Отдавна, отдавна пътеките наши се сляха.
В съзвучие песен любовна сърцата ни пяха.
Вървим през живота – рамо до рамо опрели,
избрали съдбите на влюбени лебеди бели.
И дано като свърши житейската есен
в дует да допеем своята хубава песен!
© Генка Богданова All rights reserved.
