Аз искам да пиша поезия
Отдавна се чудят какво ли
ще правя, когато порасна.
От радости скачам в неволи.
И питам: не ви ли е ясно?
Аз искам да пиша поезия.
И често си мисля във стихове.
"Зрелите планове" ме стягат за глезена
като верига обществени щитове.
Когато сутрин погледна в очите
на тъжните хора по шумните улици,
аз виждам през рими и стихове.
И питам се:"Кой е безумеца -
аз ли - с молив и тетрадка,
или пък човеците - с мобилни устройства?"
И хващам писалката. Макар и за кратко
изливам с мастилото тон безпокойства.
И тъй продължавам. Със лист и писало
посрещам пореден момент вдъхновение.
Зад ъгъла виждам - усмихва се вяло
и бяга на пръсти предишно стеснение.
И после ме питат. И после се чудят:
"Какво ли отново си мисли захласната?"
С усмивка мастилена отвръщам им: "Лудите
си мислим в поезия. И не порастваме."
© Теди All rights reserved.
