Аз искам да пиша поезия
Отдавна се чудят какво ли
ще правя, когато порасна.
От радости скачам в неволи.
И питам: не ви ли е ясно?
Аз искам да пиша поезия.
И често си мисля във стихове.
"Зрелите планове" ме стягат за глезена
като верига обществени щитове.
Когато сутрин погледна в очите
на тъжните хора по шумните улици,
аз виждам през рими и стихове.
И питам се:"Кой е безумеца -
аз ли - с молив и тетрадка,
или пък човеците - с мобилни устройства?"
И хващам писалката. Макар и за кратко
изливам с мастилото тон безпокойства.
И тъй продължавам. Със лист и писало
посрещам пореден момент вдъхновение.
Зад ъгъла виждам - усмихва се вяло
и бяга на пръсти предишно стеснение.
И после ме питат. И после се чудят:
"Какво ли отново си мисли захласната?"
С усмивка мастилена отвръщам им: "Лудите
си мислим в поезия. И не порастваме."
© Теди Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Браво!
-
Пиши,пиши,можеш го!
-
Приятно ми беше да прочета!
-
Малко си приличаме! Хубаво е!Поздрав!
-
Теди, ти не "само искаш", ти пишеш поезия и е доста добра! Аплодирам те! Браво!
-
Браво!
-
Много си права, Теди! Не порастваме! Поздравявам те за тези редове и истини! И развивай таланта си!
-
Много познато и като усещане и като чувства... Поздрав за стиха.
-
Поздравления! Впечатляващо добра творба! Аз също си мисля, че бих се занимавал професионално с писането, ако хората наистина оценяваха нещата така както си заслужават... Но за жалост в тази среда много малко хора разбират писателите и е много трудно някой да те вземе на сериозно за да прогресираш... Въпреки това, имаш огромен талант! Харесах!
-
"И питам се:"Кой е безумеца? -
аз ли - с молив и тетрадка
или пък човеците с мобилни устройства?
Аз мисля, че всеки по своему луд е. Без лудост светът ще загине.
По-скоро се плаша от свестните.
Поздрав от мен! За всеки случай носи си молив и тетрадка! -
"Лудите си мислим в поезия.
И не порастваме."
Някой... и в проза
-
Споделям
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
