Аз искам да те помня все така
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Калоферският влак пристигна рано.
Завари ме със бирата в ръка.
И аз ти казах стих от Дебелянов –
аз искам да те помня все така.
И ще те помня – тъй неотразима! –
с летящото в очите ти небе.
Добрият стар Вълшебник от килима
извади те от своето бомбе.
Стрелочникът дори ми каза: – Браво,
ти си енциклопедия бре, ей!
Така живея – с болката отляво,
разкъсан между "Сбогом!" и "Здравей!"
Билет до Варна няма да ми искат –
към тебе гратис моят ден снове.
Така жестоко свирна машинистът,
че ми разцепи куфара на две!
Две птици между Севера и Юга,
едва ли ще гнездим отново тук? –
ти утре ще се правиш на съпруга,
аз утре ще се правя на съпруг.
Не ти написах стихче на коляно,
помни ме? – как ти махнах със ръка,
и с онзи светъл вик на Дебелянов –
аз искам да те помня все така!
© Валери Станков All rights reserved.
