Летя на виенско колело

         към  небесата.

         Над тях е горната земя,

         а там ме има и ме няма.

        Безимена, без образ и богато бедна,

         спокойна като Буда в медитация,

         светодиодна като коледна гирлянда,

         неразбираща и възхваляваща,

         и преживяваща...

         Врати,предверия и обръч от търпение.

          Препълнена с мечти и със желания.

          Усещам люлката си в колелото натежала

          и скачам върху долната земя.

          От люлка в люлка,

          от безтелесие-пакет месо,

          но колелото осцилира в равновесие.

          Космическият Луна-парк е пренаселен.

          Посрещат с радост и изпращат с болка.

          Посрещах и изпращах ,но пътувам...

          в това безмилостно перпетуум мобиле,

          с безбройни имена,но с вечно име

          и със безчетни обиколки...